На 3 ноември 2025 г. Министерството на финансите публикува проектозакона за държавен бюджет 2026, първият съставен изцяло в евро. Месец по-късно, на 1 декември, около 100 000 души излязоха на улиците в цяла България. Под натиск, бюджетът беше оттеглен за преработка. Шест месеца по-късно числата от този бюджет още обясняват случилото се.
Натисни категория за подробности.
Не става дума за общия размер на бюджета, той е сравним с този на съседни европейски държави. Гражданският натиск се концентрира върху четири конкретни решения за разпределение, всяко от тях обозримо срещу инвестицията в образование и наука.
Графиката показва държавния дълг като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), стандартният международен показател за фискалното състояние на една държава. Дълг от 30% от БВП означава, че държавата дължи сума, равна на 30% от това, което икономиката произвежда за една година. Колкото по-висок е делът, толкова по-голяма част от бъдещите приходи отиват за обслужване на стари заеми, вместо за услуги.
Дългът сам по себе си не е проблем, почти всяка държава има такъв и в абсолютни стойности България остава с един от най-ниските в ЕС, далеч под Маастрихтския праг от 60% и под средното за ЕС-27 от около 84% и за еврозоната около 90%. Проблемът е в скоростта. От стабилен коридор около 22–25% между 2017 и 2024 г., дългът скача с +6 пункта за 2025 г. заради рефинансиране и капиталови вливания в Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Българската банка за развитие (ББР), две държавни компании, които натрупаха задължения, а бюджетът трябваше да ги покрие.
Дефицитът от 4,38 млрд. € означава нови емисии облигации през цялата година, затова прогнозата (червеният пунктир) сочи нагоре. Това не е само нов дълг: лихвите по стария вече струват 1,07 млрд. € за 2026, пари, които не финансират нито една услуга.
Най-масовото гражданско събитие от десетилетия. Под натиск от протестите, проектозаконът беше оттеглен за преработка.
Бюджет 2026 възлиза на около 45,8% от БВП, практически на средното за ЕС-27 от 49,5%. Размерът не беше проблемът. Хората не излязоха заради общата сума, а заради къде отиват тези пари. Четирите числа по-долу не са случайни. Това е един и същ модел.
За МВР, за охраната, за лихвите държавата вече се е подписала. Те растат сами, без някой да гласува за тях. Образованието, науката, здравеопазването нямат такъв автоматизъм. Те получават повече само ако някой реши. Тази година това решение не бе взето.
В същото време осигурителната тежест върху труда, данъци плюс осигуровки за всяко изработено евро, се повишава от 41,3% на 43,2%. На практика: при брутна заплата от 1 000 €, държавата задържа около 19 € повече на месец на човек. Същевременно разходите за заплати в публичния сектор растат с 886 млн. €, сума, по-голяма от целия годишен бюджет на МОН (826 млн. €). Тоест ръстът на администрацията за една година надхвърля колкото държавата отделя за всичкото си висше образование и наука. Около 2,2 милиона заети в частния сектор покриват тази разлика.
Най-голямото перо в бюджета, пенсии и ДОО (Държавно обществено осигуряване), поглъща 6,83 млрд. €, или 19,7% от целия бюджет. Това е системата, която изплаща държавните пенсии, болничните и обезщетенията, и тя е под все по-силен натиск: работещите намаляват, пенсионерите растат, младите емигрират. Това не е проблем на един бюджет. Но всеки следващ бюджет трябва да го решава с реформа, не с поредно повишаване на осигуровките.
От всеки 1 € в централния държавен бюджет за 2026 г., около 85 евроцента отиват за текущи разходи: заплати, пенсии, осигуровки, лихви. За капиталови разходи (пътища, болници, лаборатории, училища), остават около 14 евроцента. По европейски стандарт публичните инвестиции в България са 3,16% от БВП, малко под средното за ЕС-27 (≈3,3%) и значително под Полша и Румъния (по ≈4,8%).
Катастрофата не е в нивото, а в посоката. Проектът на Бюджет 2026 намалява дела на национално финансираните капиталови разходи в централния държавен бюджет, докато премества инвестиционна функция извънбюджетно, чрез капиталови инжекции в БЕХ (≈767 млн. €) и ББР (≈2 045 млн. €), финансирани с нов държавен дълг (виж точка 04). Това е фискална архитектура, която маскира влошаваща се траектория.
Държавният дълг като дял от БВП се удвоява за четири години, от 22,5% в края на 2022 г. до 29,9% в края на 2025 г. и прогнозни 30,6% за 2026 г. По европейски стандарти 30,6% все още е сред по-ниските стойности в ЕС-27 (за сравнение, Румъния ≈61,1%, Полша ≈64,9%, средно за ЕС-27 ≈84,5%). Самият скок обаче, +6,1 пр.п. само за 2025 г., е вторият най-голям в целия ЕС след Финландия.
Откъде идва дългът. Когато държавата харчи повече, отколкото събира от данъци, разликата (дефицитът) се покрива чрез емисии на държавни облигации, заеми, които правителството взема от инвеститори: български и чуждестранни банки, пенсионни и инвестиционни фондове. Всяка облигация има срок (5,10,15 години) и фиксирана лихва.
Откъде идват парите за връщане. Лихвата се плаща всяка година, от текущия бюджет, тоест от събраните данъци и осигуровки. Когато облигацията изтече, държавата трябва да върне и главницата. На практика тя почти винаги се преиздава: правителството емитира нови облигации, за да изплати старите. Така дългът не намалява автоматично, той се търкаля напред, а с него и лихвата по него.
Какво се случи през 2025. Скокът на дълга идва от две конкретни решения, които Министерство на финансите финансира с нов държавен дълг: капиталова инжекция от ≈2 045 млн. € в Българската банка за развитие (ББР) и ≈767 млн. € в Български енергиен холдинг (БЕХ). Общо ≈2,81 млрд. € нови задължения, които облекчават балансите на двете държавни компании, но утежняват този на бюджета. ИДЕС предупреждава: при евентуална статистическа преквалификация на тези инжекции дефицитът на държавата може да надхвърли значително 3% от БВП.
Цената. Само лихвите по натрупания дълг за 2026 г. достигат 1,07 млрд. €, три пъти повече, отколкото през 2022 г. Това е сума, по-голяма от целия годишен бюджет на МОН (826 млн. €). Лихвата не финансира нито едно болнично легло, нито едно училище, нито една пенсия, тя обслужва решения, взети в предходни години. Това не е държава в криза, но е държава в посока, която не издържа на тестове за устойчивост.
100 000 души не излязоха да поискат повече пари. Излязоха да поискат различни решения с парите, които вече плащат.
Шест месеца по-късно отговорът още го няма. Следващите приоритети зависят от новото правителство, но това, което изкара хората на улиците на 1 декември, не изчезна с оттеглянето на проектозакона.
Очаквайте новия бюджет. И критика към него.