Специална тема · младежка политика
Как бюджетът засяга младите?
Държавният бюджет е може би най-важният закон, който страната приема всяка година. Той не просто разпределя парите, а решава кои политики са приоритет и кои остават на заден план. От пенсиите и отбраната до училищата и младежките програми, всяка от тях зависи от това какво място ѝ отреди бюджетът. А без стабилен бюджет няма и стабилен растеж. Точно затова си струва да разберем какво всъщност означава новият държавен бюджет за нас.
Проектобюджетът за 2026 г. е внесен от кабинета на Прогресивна България. Тук го разглеждаме през една конкретна леща: какво означава той за младите хора в България.
Обзор
Бюджетът за младежка политика расте с 30% спрямо миналата година. Звучи като добра новина, и отчасти е. Но щом го разделиш на глава от младото население, оптимизмът се свива: около €4,50 на млад човек за цяла година. Затова числото заслужава повече от заглавие, ето какво стои зад него и защо и подобрението, и проблемът са верни едновременно.
Добрата новина
Спрямо 2025 г. има реален напредък, и е честно да се започне с него. Линията „Политика за младите хора" се качва от €3,29 млн. на €4,29 млн., тоест +€1 млн. за една година. Делът ѝ в министерството расте от 3,6% на 4,8%, за пръв път от години младежката политика тежи повече в собствения си ресор, като има по-голяма тежест в бюджета на министерството.
И спортът около нея не е орязан за сметка на този ръст: масовият спорт за учащи и в свободното време расте с 1,7%, елитният с 2,1%. Приоритетът към младите е повишен номинално и реално. Който сравнява само с миналата година, вижда движение в правилната посока.
Но в мащаб
€1 млн. или 30% повече звучи силно като процент и скромно като сума. И тук картината се обръща. Дори след ръста, елитният спорт получава €58,4 млн., или 13,6 пъти повече от всичко, отделено за младите хора. Министерството, което носи „младеж" в името си, е около 95% спорт и под 5% младеж. Приоритетът в парите остава медалът, не човекът.
Още по-важно, увеличението за младите не идва от повече пари. Общият бюджет на министерството всъщност пада с 2,2%, а трансферът от централния бюджет, тоест данъчните пари, които влизат, се свива с 4,9%. Ръстът за младежката линия е платен отвътре, чрез рязане на друга категория: спортните обекти и съоръжения падат почти наполовина (−45%), от €10,3 млн. на €5,6 млн. Това е капиталът, който строи и обновява залите и игрищата, които младите реално ползват извън елитния спорт. Дадохме на едната ръка, като взехме от другата.
Къде отиват парите на ММС
Разбивка по програми, 2025 срещу 2026
Всяка програма е показана с два реда: 2025 г. (действащ бюджет по ЗДБРБ 2025) и 2026 г. (юлски проект). Дължината на лентата отговаря на сумата в евро; числото вдясно показва промяната.
Спорт за високи постижения
Финансиране за националните отбори, олимпийската подготовка и професионалните спортисти. Расте леко (+2,1%), но продължава да поглъща 65% от целия бюджет на ММС.
Спорт за учащи и в свободното време
Масов спорт: училищни програми, любителски секции, спорт в свободното време. Това е линията, която стига до най-много млади хора извън елитния спорт.
Спортни обекти и съоръжения
Капитал за строеж и обновяване на зали, игрища и общинска спортна инфраструктура. Реалният −45% удар. Точно това, което младите ползват всекидневно, губи почти половината от парите си.
Политика за младите хора
Програмата за младежки организации, младежки работници, участие и неформално образование. Расте с +30%, но остава под 5% от целия бюджет на ресора.
Администрация
Оперативни разходи на министерството: заплати, IT, поддръжка. Малка, но задължителна перо, без което апаратът не работи.
Добри международни практики
Обмен, участие в международни програми и внасяне на добри чуждестранни практики в спорта и младежката политика. Най-малкото перо, замразено.
2025
€91,72 млн.
Действащ бюджет
→
2026
€89,71 млн.
Юлски проект
−2,2%
Младежта отвъд ММС
Младежкият живот не се изчерпва само от една програма. Оформя се от училището, университета, здравната грижа, културните мероприятия и първата работа. А точно тези ресори се свиват в новия проект спрямо декемврийския: здравеопазване −16,5%, образование −8,2%, труд и социална политика −8,3%. Културата е практически замразена (−0,9%).
Зад процентите стои конкретен ефект. Образованието е ресорът, който най-пряко докосва младите (училища, университети, студенти) и 8% по-малко там означава по-малко за възможности за развитие, стипендии, материали и подкрепа за учители, тоест за средата, в която младият човек прекарва първите си две десетилетия. Здравеопазването пада най-много, с 16,5%, а зад тази цифра стои и достъпът до психично здраве, една от най-острите кризи сред младите днес. Трудът и социалната политика губи 8,3% тъкмо когато България е с втория най-висок дял в ЕС на млади хора, които нито работят, нито учат, нито се обучават (NEET): 13,8% през 2025 г. спрямо 12,7% година по-рано. Тоест по-малко пари за политики за младежка заетост, първа работа и стажове точно когато нуждата се качва.
Тоест докато една малка линия за €4,29 млн. расте с 30%, цялата среда около нея се свива. Младежката политика печели символична категория и губи реалните системи, които държат младите тук.
Достатъчно ли е?
Зависи изцяло с какво сравняваш, и точно това е тезата. Спрямо миналата година, да, има повече. Спрямо мащаба на проблема, не, дори близо. Населението продължава да намалява, младите емигрират, а делът на онези, които нито работят, нито учат, е сред най-високите в ЕС и расте. Нуждата се качва всяка година, а бюджетът за политики в областта на младите хора остава едва около 5% от целия бюджет на целевия ресор.
Един контраст събира всичко: държавата отделя €6,7 млрд. за пенсии и €4,3 млн., за да подпомага политиката за младите и младежките организации. Това не е обвинение към пенсиите, те са заслужени. Това е демографският часовник в едно число: харчим за настоящето и почти не строим за бъдещето.
Обобщение за младите
Подобрение, да. Достатъчност, не. €4,29 млн. не са провал, но не са и отговор на емиграцията, липсата на възможности за развитие, зависимостите и проблемите с психичното здраве. Те са жест, не стратегия.
Това, което трябва, не е сложно. Първо, младежката линия да се фиксира и увеличи, така че ръстът да не се плаща с рязане на спортната инфраструктура. Второ, всяко свързано министерство да отчита колко от разхода си насочва към хора под 29 г., защото без броене няма политика. Трето, младежкият разход да се обвърже пряко с демографската криза, вместо да стои като символична линия в едно „спортно" министерство. Младите не искат повече, отколкото плащат. Искат държавата да реши да строи бъдеще, а не само да поддържа настоящето.
Източници: Проект на ЗДБРБ 2026 (внесен от кабинета на Прогресивна България, юли 2026 г.) и Закон за държавния бюджет за 2025 г., данни по програмите на Министерството на младежта и спорта; Eurostat, дял на NEET сред младите 15–29 г., май 2026 г. Числата по министерства са извлечени пряко от бюджетните документи.
