На 1 декември близо 100 000 души свалиха един бюджет. Правителството внесе преработен вариант с дефицит 3,0%, представен като отговор на протеста, после падна, преди да го гласува. Осем месеца по-късно ново правителство внесе свой проект за същата 2026 г. Числата в него казват, че посоката, срещу която излязоха хората, не се обърна. Тя се ускори.
Използвай бутоните горе, за да смениш изгледа между декемврийския и юлския проект. Графиката се анимира между двете версии. Натисни категория за подробности.
От внасянето на първия проектобюджет до откриването на процедура за прекомерен дефицит. Натисни събитие за подробности.
Приходите падат навсякъде. Централният бюджет очаква €28,46 млрд. вместо €30,37 млрд., спад от 6,3%. Най-голямата дупка е при ДДС, най-важният източник на пари за държавата: прогнозата пада с 11%, или €1,6 млрд. по-малко само от един данък. За мащаб, това е повече от два пъти целия годишен бюджет на образованието, изтрито от приходната страна с едно движение.
Разходите разказват втора история. Отбраната е единственото голямо министерство, което расте, с 4,2% (+€103 млн.). Всичко останало, което докосва обикновения човек, пада: вътрешни работи −7,7%, образование −8,2%, труд и социална политика −8,3%, а здравеопазването понася най-тежкия удар, −16,5% (−€128 млн.).
Ето първото по-неудобно сравнение. Парите, орязани само от здравеопазването, са повече от целия ръст на отбраната. €128 млн. по-малко за болници стигат да платят €103 млн. повече за отбрана, и пак остават. Изборът не е бил „или, или“ по неволя. Бил е избор.
Двата процента, за които се говори горе (−16,5% за здравеопазване, −8,2% за образование), сравняват юлския проект с декемврийския. За пълнота: ето същите пера с реалния 2025 г. в първата колона. Стойности в милиони евро.
| Министерство | 2025 действащ |
2026 декември |
2026 юли |
Юли срещу 2025 |
|---|---|---|---|---|
| Отбрана | 2 226 | 2 452 | 2 555 | +14,8% |
| Образование и наука | 682 | 826 | 758 | +11,1% |
| Здравеопазване (само МЗ) | 616 | 776 | 648 | +5,2% |
| Труд и социална политика | 1 797 | 2 304 | 2 112 | +17,6% |
| Вътрешни работи | 2 114 | 2 299 | 2 122 | +0,4% |
| Правосъдие (МПр + съд. власт) | 1 062 | 1 191 | 1 122 | +5,7% |
Изводът. Юлският проект наистина реже спрямо декемврийския, но всички ресори все още растат спрямо действащия 2025 г. Разликата е между по-малко от обещаното и по-малко от миналата година.
Честно е и обратното: капиталовите разходи растат с 26% (от €2,47 на €3,12 млрд.), тоест проектът инвестира повече в строеж. И въпреки това дефицитът почти се удвоява. Това е същината, която трябва да се разбере: дупката не идва от щедрост към хората, а от приходна основа, която се срина, и се покрива с дълг.
Четири числа обобщават какво се промени.
Дефицит от 5,7% означава едно нещо на пазара: нови емисии дълг през цялата година. Таванът на държавния дълг за края на 2026 г. е €37,7 млрд., спрямо €24,2 млрд. в края на 2024 г. За две години планираме дългът да порасне с над половина.
Разликата спрямо ретроспекцията отпреди половин година е проста. Тогава писахме за рискове. Сега пишем за факти. Пет месеца след въвеждането на еврото, на 3 юни 2026 г., Европейската комисия откри срещу България процедура по прекомерен дефицит, първата в еврозоната. Дефицит от 5,7% е почти двойно над референтната стойност от 3%, под която България се задължи да остане.
Шест държави, сравними с България по размер и/или регионална близост. Колоната „БВП" показва мащаба на всяка икономика (Eurostat, 2025). Дефицит и дълг: прогнози на ЕК за 2026 г. Инфлация: ХИПЦ, май 2026 г.
| Държава | БВП 2025, млрд. € |
Дефицит 2026, % от БВП |
Дълг 2026, % от БВП |
Инфлация май 2026, ХИПЦ |
|---|---|---|---|---|
| България | 116 | 5,7% ▲ | 32% | 6,3% ▲ |
| Румъния | 380 | 6,2% ▲ | 63% | 9,7% |
| Унгария | 219 | 6,2% ▲ | 75% | ~4,0% |
| Словакия | 137 | 5,3% | 58% | ~4,0% |
| Хърватска | 93 | 2,9% | 56% | ~4,0% |
| Естония | 42 | 1,9% | 24% | ~4,5% |
| Средно еврозона | – | 3,3% | ~90% | 3,2% |
България е с най-нисък дълг в тази група, но със сравним с Унгария и Румъния дефицит и най-висока инфлация в цялата еврозона. Разликата: Унгария и Румъния са трупали дълг с години и вече са над 60% от БВП, докато България тръгва от 32% и ускорява натам. Естония показва възможно и обратното: малка държава, нисък дълг и балансиран бюджет.
Първоначалният ноемврийски бюджет отвори дълга с +6,1 пр.п. само за 2025 г., вторият най-голям скок в ЕС след Финландия. Тогава Фискалният съвет предупреди, че приходната прогноза е надценена с €3,5–4,7 млрд. Юлският проект приема тази реалност. Но вместо да я реши, я записва в дефицита. Само за първото полугодие на 2026 г. дупката вече е €2,4 млрд., около €370 нов дълг на всеки жител на страната, натрупани за шест месеца.
Само лихвите за 2026 г. са €1,03 млрд., което на глава от населението прави около €160 на човек, преди един цент да стигне до болница или училище. Това е повече от целия годишен бюджет на образованието (€758 млн.). А всеки нов дефицит добавя нова лихва към следващите бюджети, защото главницата почти винаги се преиздава с нови облигации.
Най-масовото гражданско събитие от десетилетия. Под натиск от протестите декемврийският проектозакон беше оттеглен за преработка. Юлският вариант удвоява дефицита, връща същата крайна точка и добавя процедура по прекомерен дефицит. Числата, срещу които излязоха тези хора, вече не са прогноза, те са факт. Въпросът вече не е защо се стигна дотук, а какво ще последва.
Ретроспекцията завърши с едно изречение: очаквайте новия бюджет и критика към него. Ето я критиката. Този път тя не е предупреждение, а вече измерена реалност. Приходите падат навсякъде. Разходите разказват втора история. И една дупка, която някой ще плати.
Юлският проект прави нещо, което декемврийският избегна: признава, че приходите ще са по-ниски. Централният бюджет очаква €28,46 млрд. вместо €30,37 млрд., спад от 6,3%. ДДС надолу с 11%, данъчни приходи надолу със 7,6%, общо €1,9 млрд. по-малко от обещаното.
Откъде идва. Не от една мярка, а от по-реалистична (или по-слаба) прогноза за икономиката и потреблението. ДДС е около 47% от приходите на централния бюджет, затова 11% спад там сам по себе си отваря дупка от €1,6 млрд.
Кой я запълва. Никой данъкоплатец допълнително, тъй като данъчните ставки не се вдигат. Дупката се покрива с нов дълг. Механизмът е простичък: държавата залага, че ще събере €1,6 млрд. по-малко ДДС. Тези пари не изчезват от разходите, те трябва да дойдат отнякъде. Държавата ги взема назаем, като издава нови облигации. По всяка облигация се плаща лихва всяка следваща година, от бъдещите бюджети, тоест от бъдещите данъци. Така една по-ниска прогноза за приходите днес се превръща в лихва, която ще плащаме години напред.
Моделът от ретроспекцията оцелява непокътнат. Автоматичните и защитените категории растат, изборните падат. Отбраната печели €103 млн. Здравеопазването губи €128 млн., образованието €68 млн., вътрешни работи €177 млн. Дори НСО, охраната на политиците, е подрязана символично, но структурата не помръдва: приоритетът в парите остава там, където държавата вече се е подписала, не там, където живее гражданинът.
Цената за човека. −16,5% за здравеопазване в година, в която инфлацията е най-високата в еврозоната (6,3% през май 2026 г.), означава по-малко реален ресурс за болници точно когато всичко поскъпва. −8,2% за образование означава по-малко за среда, материали и подкрепа за учители, за системата, в която младият човек прекарва първите си двадесет години, преди да реши дали да остане в страната.
Има какво да се защити от 1 декември, и то е реално. Данъчните мерки, които вдигнаха хората на улицата, паднаха и не се върнаха: увеличението на осигуровките с 2 пункта, вдигането на данъка върху дивидентите от 5% на 10%, задължителният софтуер СУПТО. Нито едно от тях не е в юлския проект. Това е измерима победа на гражданския натиск, и заслужава да се каже ясно.
Но победата е половин. Хората спечелиха битката за данъците и загубиха войната за посоката. Дефицитът, който декемврийският вариант сви до 3,0% като отговор на протеста, юлският го връща на 5,7%. Същата крайна точка като първоначалния, оттеглен бюджет, но постигната по друг начин: не с нови данъци, а с по-слаби приходи. Резултатът за дълга е един и същ.
Осем месеца след протестите ретроспекцията не е предупреждение, а вече измерена реалност. Три конкретни факта го показват.
Процедурата. На 3 юни 2026 г. Европейската комисия откри срещу България процедура по прекомерен дефицит. Първата, откакто България е в еврозоната. Влязохме в еврото през януари и получихме процедурата до юни.
Инфлацията. През май 2026 г. България отчете най-високата инфлация в еврозоната, 6,3% по хармонизирания индекс. Това е данъкът, който никой не гласува, но всеки плаща, всеки път на касата. За домакинство, което харчи около €500 на месец за храна, 6,3% означават близо €30 повече всеки месец, около €360 на година, само за да купи същото, което е купувало и преди.
Дефицитът в реално време. Само за първото полугодие на 2026 г. дупката вече е €2,4 млрд. Разделено на населението, това са около €370 нов дълг на всеки жител на страната, натрупани за шест месеца. А само лихвите за годината, €1,03 млрд., излизат на около €160 на човек, преди един цент да стигне до болница или училище.
Цената не е абстрактна и не е в бъдеще време. Тя вече тече.
100 000 души не излязоха да поискат повече пари. Излязоха да поискат различни решения с парите, които вече плащат.
Осем месеца по-късно данъците са спасени. Дефицитът е двоен, приходите паднаха, здравето и образованието са орязани, а Европейската комисия вече брои. Посоката, срещу която излязоха хората, не се обърна.
Държавният бюджет е може би най-важният закон, който страната приема всяка година. Той не просто разпределя парите, а решава кои политики са приоритет и кои остават на заден план. От пенсиите и отбраната до училищата и младежките програми, всяка от тях зависи от това какво място ѝ отреди бюджетът. А без стабилен бюджет няма и стабилен растеж. Точно затова си струва да разберем какво всъщност означава новият държавен бюджет за нас.
Проектобюджетът за 2026 г. е внесен от кабинета на Прогресивна България. Тук го разглеждаме през една конкретна леща: какво означава той за младите хора в България.
Бюджетът за младежка политика расте с 30% спрямо миналата година. Звучи като добра новина, и отчасти е. Но щом го разделиш на глава от младото население, оптимизмът се свива: около €4,50 на млад човек за цяла година. Затова числото заслужава повече от заглавие, ето какво стои зад него и защо и подобрението, и проблемът са верни едновременно.
Спрямо 2025 г. има реален напредък, и е честно да се започне с него. Линията „Политика за младите хора" се качва от €3,29 млн. на €4,29 млн., тоест +€1 млн. за една година. Делът ѝ в министерството расте от 3,6% на 4,8%, за пръв път от години младежката политика тежи повече в собствения си ресор, като има по-голяма тежест в бюджета на министерството.
И спортът около нея не е орязан за сметка на този ръст: масовият спорт за учащи и в свободното време расте с 1,7%, елитният с 2,1%. Приоритетът към младите е повишен номинално и реално. Който сравнява само с миналата година, вижда движение в правилната посока.
€1 млн. или 30% повече звучи силно като процент и скромно като сума. И тук картината се обръща. Дори след ръста, елитният спорт получава €58,4 млн., или 13,6 пъти повече от всичко, отделено за младите хора. Министерството, което носи „младеж" в името си, е около 95% спорт и под 5% младеж. Приоритетът в парите остава медалът, не човекът.
Още по-важно, увеличението за младите не идва от повече пари. Общият бюджет на министерството всъщност пада с 2,2%, а трансферът от централния бюджет, тоест данъчните пари, които влизат, се свива с 4,9%. Ръстът за младежката линия е платен отвътре, чрез рязане на друга категория: спортните обекти и съоръжения падат почти наполовина (−45%), от €10,3 млн. на €5,6 млн. Това е капиталът, който строи и обновява залите и игрищата, които младите реално ползват извън елитния спорт. Дадохме на едната ръка, като взехме от другата.
Всяка програма е показана с два реда: 2025 г. (действащ бюджет по ЗДБРБ 2025) и 2026 г. (юлски проект). Дължината на лентата отговаря на сумата в евро; числото вдясно показва промяната.
Младежкият живот не се изчерпва само от една програма. Оформя се от училището, университета, здравната грижа, културните мероприятия и първата работа. А точно тези ресори се свиват в новия проект спрямо декемврийския: здравеопазване −16,5%, образование −8,2%, труд и социална политика −8,3%. Културата е практически замразена (−0,9%).
Зад процентите стои конкретен ефект. Образованието е ресорът, който най-пряко докосва младите (училища, университети, студенти) и 8% по-малко там означава по-малко за възможности за развитие, стипендии, материали и подкрепа за учители, тоест за средата, в която младият човек прекарва първите си две десетилетия. Здравеопазването пада най-много, с 16,5%, а зад тази цифра стои и достъпът до психично здраве, една от най-острите кризи сред младите днес. Трудът и социалната политика губи 8,3% тъкмо когато България е с втория най-висок дял в ЕС на млади хора, които нито работят, нито учат, нито се обучават (NEET): 13,8% през 2025 г. спрямо 12,7% година по-рано. Тоест по-малко пари за политики за младежка заетост, първа работа и стажове точно когато нуждата се качва.
Тоест докато една малка линия за €4,29 млн. расте с 30%, цялата среда около нея се свива. Младежката политика печели символична категория и губи реалните системи, които държат младите тук.
Зависи изцяло с какво сравняваш, и точно това е тезата. Спрямо миналата година, да, има повече. Спрямо мащаба на проблема, не, дори близо. Населението продължава да намалява, младите емигрират, а делът на онези, които нито работят, нито учат, е сред най-високите в ЕС и расте. Нуждата се качва всяка година, а бюджетът за политики в областта на младите хора остава едва около 5% от целия бюджет на целевия ресор.
Един контраст събира всичко: държавата отделя €6,7 млрд. за пенсии и €4,3 млн., за да подпомага политиката за младите и младежките организации. Това не е обвинение към пенсиите, те са заслужени. Това е демографският часовник в едно число: харчим за настоящето и почти не строим за бъдещето.
Подобрение, да. Достатъчност, не. €4,29 млн. не са провал, но не са и отговор на емиграцията, липсата на възможности за развитие, зависимостите и проблемите с психичното здраве. Те са жест, не стратегия.
Това, което трябва, не е сложно. Първо, младежката линия да се фиксира и увеличи, така че ръстът да не се плаща с рязане на спортната инфраструктура. Второ, всяко свързано министерство да отчита колко от разхода си насочва към хора под 29 г., защото без броене няма политика. Трето, младежкият разход да се обвърже пряко с демографската криза, вместо да стои като символична линия в едно „спортно" министерство. Младите не искат повече, отколкото плащат. Искат държавата да реши да строи бъдеще, а не само да поддържа настоящето.
Източници: Проект на ЗДБРБ 2026 (внесен от кабинета на Прогресивна България, юли 2026 г.) и Закон за държавния бюджет за 2025 г., данни по програмите на Министерството на младежта и спорта; Eurostat, дял на NEET сред младите 15–29 г., май 2026 г. Числата по министерства са извлечени пряко от бюджетните документи.
От момента, в който отвори тази страница преди 0 секунди, държавата натрупа
Изчисление: дефицит H1 2026 = €2,4 млрд. ÷ 182 дни ÷ 86 400 секунди ≈ €152,63/сек.
Тази страница беше публикувана в края на април 2026 г. като независим граждански анализ. Оттогава числата в нея се използваха, цитираха и обсъждаха в различни контексти. По-долу са някои от следите, които оставиха, представени без преувеличение.
От публикуването си страницата е разгледана от над сто хиляди читатели, дошли през търсения, социални мрежи и препратки от партньори.
Постовете, обобщаващи анализа в достъпен формат, събраха над петнайсет хиляди харесвания и споделяния в социалните мрежи, включително в колаборация с Царски Пищови, граждански акаунт за активни граждани.
Съдържанието е представено на живо пред над сто души в разговори за държавния бюджет и гражданско образование, включително в училищна среда.
Анализът бе цитиран от Живко Роев в Manager.bg, в материал за предизвикателствата пред Бюджет 2026 между еврозоната, социалната държава и риска от структурен дефицит.